Poetry original language version

Дъга от звуци

Дъга от звуци се прелива,
със утринна роса в гората дива
и с трелите на вятъра тя трепетлива,
полюшва ни на струните на свойта лира.

А цветовете неусетно ни понасят,
вълни от чувства тайно им пригласят.
Към върховете смело, звуци, полетете,
дъгата ни остави чудно, вечно цвете!

Магия

Реалност или може би мечта,
илюзия или може би действителност.
Игра на думи - не, не е това,
по-скоро озадачаваща действителност.

Полет

Надалече ме отнасят ветровете,
нависоко ме подемат в миг крилете.
Под липите цъфнали ще се завърна
и местата родни с трепет пак ще зърна.

Птиците на юг щом заминават
пътя си обратен не забравят,
че зове ги ехото на върховете
и на пролет на морето бреговете.

Щастието е искра на свободата,
границите в студ сковават ми душата.
Ще замина, но отново ще се върна,
щом мечтите си във истина превърна!

Молитва

Тихо моли се в смирение душата,
извисена над безумна, земна суета.
Занемяла страда с теб, родино свята,
музата на миг безсмъртен - зов от вечността.

© Ivajla Kirova. Alle Rechte vorbehalten.